Американският дълг вече е глобален проблем за портфейлите

Новината, че държавният дълг на САЩ е достигнал 40 трилиона долара, е повече от голямо кръгло число. Американските държавни облигации са основата, върху която се оценяват почти всички останали активи. Когато пазарът започне да изисква по-висока доходност за финансиране на Вашингтон, това променя цената на ипотеките, корпоративния дълг, акциите с високи оценки и валутните потоци. За българския инвеститор ефектът идва през глобални фондове, пенсионни портфейли и курса на долара.

Големият въпрос не е дали САЩ могат да обслужват дълга си утре. Пазарът все още приема американските облигации като ключов резервен актив. Въпросът е на каква цена ще става това. Ако дефицитите остават високи, а инвеститорите искат по-голяма премия за дългосрочен риск, доходността може да остане упорито висока. Това намалява стойността на вече издадени облигации и натиска оценките на акции, особено когато печалбите им са очаквани далеч в бъдещето.

Има и фискален капан. Колкото по-висок е дългът, толкова по-голям става разходът за лихви. Колкото по-голям е този разход, толкова по-трудно е политиците да намалят дефицита без данъци, орязване на разходи или по-висока инфлация. Ако инвеститорите започнат да смятат, че фискалната дисциплина се отлага постоянно, те могат да поискат още по-висока доходност. Това не е сценарий за внезапен срив, а за бавно оскъпяване на капитала.

За спестителите има две противоположни последици. От една страна, по-високите доходности правят облигациите по-привлекателни за нови вложения. От друга страна, те могат да създадат загуби за фондове, които вече държат дълги облигации. Това е причината хоризонтът да е толкова важен. Краткосрочният инвеститор може да бъде изненадан от волатилност, докато дългосрочният може постепенно да получи по-висок купонен доход, ако рискът е управляван дисциплинирано.

Акциите също не са защитени. Когато безрисковата доходност се качва, инвеститорите стават по-взискателни към печалбите. Компании с реален паричен поток и силни баланси могат да издържат по-добре. Компании, които разчитат на евтин капитал и далечни обещания, се оценяват по-строго. Това е особено важно при технологичните и AI инвестиции, където разходите за инфраструктура са огромни, а възвръщаемостта още се доказва.

Размерът на дълга има и политически канал. Когато лихвените плащания заемат все по-голяма част от бюджета, Конгресът има по-малко пространство за данъчни облекчения, инфраструктура, отбрана или социални програми без нов дълг. Това увеличава вероятността пазарът периодично да изисква по-висока премия. За фондовете ефектът не е само в доходността на американските книжа. Той влияе върху оценките на технологични компании, ипотечни разходи, доларова ликвидност и апетит към риск в развиващите се пазари.

За България каналът минава през валутния съюз, глобалните фондове и цената на капитала. Дори местният инвеститор да няма пряка позиция в американски облигации, пенсионният или взаимният му фонд вероятно има експозиция към активи, оценявани спрямо доларовата безрискова доходност.

Затова новината е важна дори без непосредствен пазарен срив, защото променя базовата цена, спрямо която инвеститорите оценяват почти всеки рисков актив.

Какво да се следи? Аукционите на дългосрочни облигации, реакцията на чуждестранните купувачи, бюджетните преговори във Вашингтон и поведението на долара. За българските портфейли изводът е да не се приема, че американският дълг е далечна тема. Той е лихвеният гръбнак на глобалните пазари. Когато този гръбнак се напрегне, почти всеки фонд усеща движението.