EFAMA иска ясни категории за устойчивите фондове и общ старт на правилата за продажба
Позицията от 15 октомври за SFDR 2.0 поставя шест конкретни искания пред европейските преговори. Това е предложение на индустрията, а не вече приет режим; за спестителите залогът е разбираем избор и проверими обещания.
EFAMA публикува на 15 октомври конкретна позиция за предстоящите преговори по SFDR 2.0 — прегледа на европейските правила за информацията за устойчивост във финансовите продукти. Асоциацията на управляващите дружества настоява категориите да бъдат разбираеми за клиента и да могат да се прилагат с наличните фирмени данни. Това е позиция на индустрията в законодателния процес. Тя не променя днес условията по вече притежаван фонд и не представлява окончателно европейско решение.
Новият документ събира шест искания. Те засягат изключването на компании от преходни стратегии, държавните облигации, базовата ESG категория, ангажирането с дружествата в портфейла, оповестяването на неблагоприятни въздействия и режим за фондове само за професионални инвеститори. Отделен приоритет е едновременното прилагане на продуктовите правила и правилата за отчитане на предпочитанията на клиента при продажба. Общият въпрос е дали обещанието на етикета ще съответства на действителната инвестиция.
Този спор има практическо значение и за българския спестител, който купува европейски фонд през банка или посредник. Две стратегии могат да използват сходен език за устойчивост, но да държат съвсем различни активи. Едната може да финансира вече нискоемисионна дейност, а другата да инвестира в компания с високи текущи емисии и план за намаляването им. Първата показва днешно състояние, втората разчита и на бъдеща промяна.
Разликата не се свежда до това кой продукт изглежда по-зелен в рекламата. Тя определя какви рискове приема собственикът на дяловете и как ще прецени успеха на управлението. При преходна стратегия трябва да се следи изпълнението на плана, а не само неговото публикуване. При стратегия с изключвания е важно какво точно се изключва, как се измерва участието и какво става, когато компанията престане да отговаря на критерия.
EFAMA иска по-гъвкава възможност определени компании да остават в преходни продукти, когато изпълняват алтернативни условия. Това показва същественото напрежение между широкия инвестиционен избор и строгостта на категорията. По-широкият обхват може да даде повече възможности за финансиране на промяна. Той също може да затрудни клиента, ако думата „преход“ се възприема като доказателство за вече постигнат резултат. Полезният тест е проверимото съдържание на стратегията.
Проблемът с данните също достига до крайната цена на продукта. Ако едно правило изисква информация, която много емитенти не публикуват в съпоставим вид, управляващият трябва да използва оценки, допълнителни доставчици или по-тесен набор активи. Това може да увеличи разхода и концентрацията. Обратната опасност е прекомерното опростяване да направи категорията толкова широка, че тя да загуби стойност като ориентир. Балансът трябва да се оценява през качеството на информацията за клиента.
Еднаква начална дата на свързаните правила би намалила риска продуктът да бъде описван по една система, а консултацията с клиента да използва друга. Без такова съгласуване разговорът за предпочитанията може да произведе формално правилни отговори, които трудно се съпоставят с новата категория. За инвеститора това би означавало повече уточнения и възможни промени в наличното предлагане. Самата административна съвместимост обаче не доказва, че конкретният фонд е подходящ за неговия срок.
Устойчивостта остава различен въпрос от ликвидността, валутния риск и цената. Фонд с ясно обяснена екологична цел може да има големи колебания, високи разходи или значителна зависимост от няколко сектора. Затова изборът изисква едновременно разбиране на портфейла и на обещанието за устойчивост. Категорията може да помогне при сравнение, но не заменя прегледа на концентрацията и на начина, по който се определя резултатът след всички разходи.
При евентуално прекатегоризиране на продукт съществено ще бъде дали се променя само описанието, или и инвестиционната политика. Разлика в термините не означава непременно покупка и продажба на активи. Обратно, промяна в допустимия набор може да доведе до реално пренареждане на портфейла. Инвеститорът има полза да сравни старите и новите основни характеристики, преди да приеме новия етикет като основание за автоматично оставане или излизане.
Отделна проверка е как управляващият обяснява действията си като акционер. Обещание за диалог с компаниите има различна тежест от отчет за проведени гласувания и последващи резултати. Клиентът може да търси конкретна връзка между заявената цел, избраните позиции и публично описаното поведение на фонда. Ако такава връзка липсва, дори добре формулираната категория оставя важна празнина. Съпоставимите отчети за изпълнение биха помогнали да се различи действителният управленски подход от общото маркетингово послание за отговорност и дългосрочна промяна.
Следва да се наблюдават окончателният компромис между европейските институции, преходните срокове и обясненията на дистрибуторите. Особено важни ще бъдат ясните примери за разликите между категориите и прозрачността за използваните оценки. Новата позиция на EFAMA прави видими конкретните спорни решения. За спестителя полезният резултат би бил по-малко двусмислие между названието на фонда, допустимите му инвестиции и действителните последствия за неговите пари.