Новият ресурс по JEREMIE е шанс, но и тест за качеството на рисковия капитал

Министерството на иновациите и дигиталната трансформация съобщи, че до 180 млн. евро ще бъдат инвестирани в иновативни български компании и малки и средни предприятия чрез европейската инициатива JEREMIE. Средствата трябва да бъдат реинвестирани в бизнеса и управлявани чрез Европейския инвестиционен фонд. Това е добра новина за капиталовата среда, но не е автоматична гаранция за успех. Рисковият капитал работи само когато подборът, управлението и дисциплината при изходите са по-силни от политическото желание да се отчете усвоен ресурс.

За България значението е по-голямо от самата сума. Местният пазар има малко публични технологични компании, ограничен брой институционални инвеститори и слаба връзка между стартиращи фирми, частни фондове и борсата. Ако ресурсът бъде насочен към компании с реален продукт, експортен потенциал и прозрачна отчетност, той може да създаде бъдеща тръба от емитенти, придобивания и по-зрял частен пазар. Ако бъде разпределен по формални критерии, ефектът ще остане кратък и трудно измерим.

Най-важният въпрос е кой поема риска. Европейският публичен ресурс може да намали първоначалната несигурност, но не трябва да измести частната проверка. Добър фонд мениджър ще търси клиенти, маржове, технология, екип и възможност за следващ кръг. Слаб мениджър ще търси удобни истории и бързо разходване. За данъкоплатеца и инвеститора разликата е огромна: първият модел създава стойност, вторият субсидира презентации.

Има и секторна чувствителност. Ако ресурсът отиде към deep tech, отбрана, технологии с двойна употреба или сложен хардуер, периодът до приходи може да бъде по-дълъг. Това не е лошо, но изисква търпение, техническа експертиза и връзка с международни клиенти. Българските компании рядко могат да растат само с вътрешен пазар. Затова качеството на мрежата около фонда е също толкова важно, колкото размерът на средствата.

За спестителите темата е индиректна, но съществена. Пенсионни и взаимни фондове в България днес имат ограничени възможности да инвестират в местни растежни истории с достатъчна ликвидност. Ако JEREMIE помогне да се създадат по-зрели компании, след години това може да разшири инвестиционния избор. Но този мост не се строи с обещания. Нужни са отчетност, оценки, контрол върху конфликтите на интереси и ясни правила за последващо финансиране.

Какво да се следи? Ратификацията на споразуменията, избора на финансови посредници, секторния фокус, размера на частното съфинансиране и публичните отчети за резултатите. Най-добрият знак няма да бъде списък с подписани договори, а компании, които привличат независим капитал след първоначалната подкрепа. За инвеститорите това е момент да гледат не само колко пари влизат, а дали България изгражда пазар, който може да оцени риска честно.

За капиталовия пазар ефектът няма да се появи веднага в индексите. Рисковият капитал работи бавно: първо финансира продукт, екип и продажби, после идват последващи рундове, придобивания или евентуално листване. Но точно този бавен канал е важен за България, защото местният публичен пазар страда от малко нови истории, ограничена ликвидност и тесен набор от растящи компании. Ако ресурсът бъде насочен дисциплинирано, той може да създаде бъдещи емитенти, а не само временни грантови ефекти.

Рискът е средствата да се превърнат в комфортен капитал без достатъчен натиск за резултат. Публично подкрепените фондове трябва да пазят баланс между развитие на екосистема и пазарна дисциплина. Прекалено меки условия могат да задържат слаби бизнеси живи, а прекалено агресивни условия могат да изтласкат основателите към чужди пазари. За инвеститорите важни ще бъдат не броят финансирани компании, а последващото частно съфинансиране, приходите, износът и способността на фирмите да оцелеят без нова публична схема.

Има и пенсионен контекст, макар новината да не е пенсионно-фондова. Българските дългосрочни спестявания имат нужда от по-широка инвестиционна база, но тя не може да бъде създадена административно. Ако JEREMIE помогне за реални компании с прозрачни отчети и международен потенциал, след години това може да разшири набора от активи за професионални инвеститори. Ако обаче резултатът е серия от малки неликвидни експерименти, ефектът за спестителите ще остане косвен и ограничен.

Добрата новина е, че България има достатъчно предприемачески екипи, технически специалисти и регионални ниши, за да използва подобен капитал смислено. Слабата новина е, че капиталът сам не решава проблеми с продажбите, управлението и отчетността. Следващите години трябва да покажат дали публичният ресурс ще отключи частна дисциплина или ще създаде зависимост от нови програми. За спестителите и фондовете това е ранна инвестиция в бъдеща пазарна инфраструктура, а не краткосрочна доходност.

Показателни ще бъдат и условията за последващо отчитане: публичният ресурс трябва да остави след себе си проверими данни за работни места, приходи, частен капитал и неуспешни инвестиции, защото провалите също носят информация за качеството на пазара.